неделя, 18 април 2010 г.

Дълг на САЩ

Дълг на Съединените Щати /визуално и в момента /

FACING UP TO THE


Nation's Finances

National Debt Clock





-100 долара





-100 милиона долара/1 палет/








-1 милиард долара /10 палета /






-1 трилион долара /10 000 палета /








ДЪЛГОВЕТЕ НА САЩ СА 13.7 ТРИЛИОНА ДОЛАРА-ИЛИ 130 000 ПАЛЕТА БАНКНОТИ ОТ 100 ДОЛАРА!
Това може да бъде натоварено на 6500 товарни TIR автомобила.
Кой ще плати тази сметка?





google0e50d90dc283b0b9.html

събота, 20 март 2010 г.

сряда, 17 март 2010 г.

Южна Каролина заменя долара със златни монети



19.02.2010 В американския щат Южна Каролина бе внесен законопроект, предвиждащ замяната на доларовите банкноти със златни и сребърни монети. Авторът на инициативата се опасява от колапс на финансовата система на САЩ и е решил да предпази от това родния щат, съобщи Си Би Ес.

Предложението на републиканеца Майк Пийтс, който твърди, че ако правителството продължи да печата и харчи пари, икономическата система ще рухне, ще бъде разгледано от местното законодателно събрание. Връщането към икономика, основана на злато и сребро, е изход от трудната за страната ситуация. Експерти твърдят, че едва ли предложението ще бъде одобрено, защото противоречи на конституцията, в която е вписано, че банкнотите, които се печатат от федералните власти, са законни за всички сделки и операции. Освен това колебанието на пазарните цени на златото и среброто ще доведе и до нестабилност на "новата" валута. На тези критики Пийтс отговаря, че все едно златните и сребърните монети ще бъдат по-стабилни от "оцветените хартийки", които се използват сега. .

петък, 12 март 2010 г.

Золотые слитки скупают ящиками


Золотые слитки скупают ящиками

13/01/2009
В Соединенных Штатах состоятельные люди бросились скупать золотые слитки в больших количествах, чтобы хранить их дома. Такую особенность своих клиентов отметил банк Merrill Lynch. В нестабильной ситуации вечные ценности всегда в цене. Именно в них люди видят "тихую гавань" для своих сбережений. Наши эксперты также уверены, что золото будет расти в цене. Можно ли будет заработать на этом драгоценном металле?
Для начала сразу же отметим, что клиенты американского банка переводят свои сбережения в золото не столько из желания заработать, сколько пытаясь спасти свои деньги. Мировой финансовый кризис уже успел приучить людей, что сейчас лучше руководствоваться принципом "не до жиру, быть бы живу". Банки лопаются и списывают убытки, фондовые индексы застряли на месте, видимо, нащупав дно, которое так долго искали. Куда податься в этой ситуации? Конечно, в золото - эту традиционную "тихую гавань", позволяющую уберечь свои деньги от финансовых бурь.
Хотя, если судить по выводам Merrill Lynch, речь тут уже идет не столько о "тихой гавани", сколько о спасительной соломинке. По мнению представителя банка, люди обеспокоены нестабильностью финансовых рынков всего мира, поэтому предпочли поменять любые бумаги - ценные, денежные знаки - на реальные ценности в виде золотых монет и слитки. Глава инвестиционного подразделения американского банка Гари Дюган заявил, что никогда не мог бы подумать, что на него обрушится шквал звонков от клиентов, которые захотят поменять бумажные активы на золотые монеты. Впрочем, инициативу своих клиентов Merrill Lynch явно одобряет. По мнению аналитиков банка, цена на золото в этом году может превысить исторический максимум в $1030, зафиксированный в марте прошлого года. По прогнозу банка, к июню стоимость тройской унции может повыситься до $1150 (текущая цена - $845). В том, что тысячный рубеж будет взят, не сомневается и один из основателей Peter Hambro Mining Питер Хамбро.
- Невозможно точно сказать, насколько именно цена превысит отметку $1000 за тройскую унцию, - заявил он в интервью Financial Times. - Но есть предпосылки для роста до уровня $1500 и даже $2000.
Правда, большинство экспертов придерживаются более умеренной точки зрения, прогнозируя, что цена унции может достичь $900-950. Именно в связи с этим аналитики считают драгоценный металл перспективным инструментом для вложения. Действительно, потенциал у золота есть и обеспечен он как раз спросом со стороны инвесторов. Но не нужно забывать, что основной спрос на драгметалл все-таки определяется ювелирной промышленностью, запросы которой падают в период кризисов. Недаром самый высокий рост цен на золото совпадает с взлетом стоимости нефти, когда добывающие страны значительно увеличивают покупки изделий из драгметаллов. Соответственно если кризис будет усугубляться, а сырье дешеветь, то подорожания золота мы не увидим. Тем не менее, иметь свой личный золотой запас не помешает. Какой-то процент сбережений имеет смысл перевести в драгметалл.
Источник:Финансовые Известия

Доллар-гудбай


4.12 .2009 Валентин Ковальский

В грядущем 2010 году доллар может рухнуть до рекордного минимума. Столь неутешительный прогноз сделали эксперты второго по величине американского банка JP Morgan Chase & Cо..

Дискуссии о мировой роли доллара ведутся уже не один год. Однако если раньше о них говорили с чисто теоретической (академической) точки зрения, то сегодня пытаются перейти к практической.

Еще раз обратим внимание на экспертов банка JP Morgan Chase & Cо.: они предрекают "баксовое" падение в связи с тем, что в условиях выживания Федеральная резервная система США вынуждена удерживать процентные ставки на уровне, близком к нулю (в то время как инвесторы ищут высокодоходные активы). Этот вывод был сделан после того, как американской валюте вынесли первый публичный "приговор": в начале октября 2009 года в СМИ появилось сенсационное сообщение о том, что страны Персидского залива вместе с Китаем, Россией, Японией и Францией разрабатывают план отказа от долларов при торговле нефтью. И хотя сия информация еще не нашла официального подтверждения, факт остается фактом: могущество заокеанской сверхдержавы обеспечивается не ее экономической мощью, а всего лишь доступом к печатной машине мирового значения. На языке обывателя это звучит так: ты печатаешь нолики на компьютере, а все остальные (страны и народы) наперебой стараются что-то произвести и продать, чтобы получить эти самые нолики на бумажках, не подкрепленных золотом.

Почему же весь мир до сих пор соглашался на столь банальное оболванивание? Очевидно, благоприятную почву для глобальной экспансии доллара создала Вторая мировая война: в тот момент экономические возможности ослабленной Европы были просто не соизмеримы с экономическими возможностями США. Тогда же отмечался и высокий спрос на американскую продукцию, и это, разумеется, обуславливало постоянный спрос на доллары. Кроме того, Вашингтон проводил целый комплекс так называемых послевоенных программ помощи. Вся эта "помощь" вернулась к дяде Сэму сторицей: валюту США начали использовать в качестве международного средства расчетов. Более интенсивному долларовому притоку в мировую экономику способствовало еще одно важное обстоятельство: несмотря на дефицит своего торгового баланса, американцы ухитрялись финансировать импорт при помощи... доллара (!), то есть поступали вопреки общепринятой международной практике (в таких случаях главной является валюта иностранного экспортера).

В итоге накапливающийся десятилетиями дефицит торгового баланса США привел к еще большему (искусственному) наращиванию доллара в международном обороте. Эта "интернационализация" породила немало проблем, с которыми нынче сталкивается мировая валютная система. Опутавшись "зеленой паутиной", мир оказался свидетелем (и жертвой) необычного "ноу-хау": объемы использования доллара в международной торговле значительно превзошли объемы внешней торговли самих США. Однако такое головокружение от успехов привело к тому, что заокеанская супердержава может превратиться в Соединенные Штаты... Амнезии (амнезия — заболевание, связанное с потерей памяти). Хитрые янки действительно потеряли финансовую память: они уже не в состоянии управлять долларовой массой и поддерживать низкий уровень инфляции (дурачили весь мир, а в итоге перехитрили сами себя).

Когда же грянул мировой кризис, стало ясно: все меры по международному регулированию доллара практически исчерпаны, а новую экономическую повестку дня Запад так и не выработал. Разумеется, с крахом американской валюты остальному миру тоже придется несладко. Потеряв ключевую опору, мировая финансовая система может спровоцировать: а) подрыв мировой экономики, б) всплеск мирового спада производства, в) рост геополитической напряженности. Последнее наиболее опасно: если печатный станок США замолчит, тогда могут заговорить пушки...

Банкерите


Банкерите пак газят в пари
06.03.2010 10:31
През изминалата година на "Уолстрийт" са си раздали 20 млрд. долара бонуси, пише "Дойче веле"


Банкерите изглежда не са научили урока си от кризата
Кризата все още не е отминала. Всеки десети американец е без работа. В същото време банкерите и мениджърите, тоест виновните за световния срив, отново печелят големи пари.
Над "Уолстрийт" се излива дъжд от бонуси.
През миналата година само там са били изплатени 20 млрд. долара премии - четвъртата най-голяма сума от съществуването на нюйоркската борса.
Натискът в бранша е голям. Който не плаща добре, трябва да се откаже от качествения персонал.
Думата "бонус" идва от латински и означава "добре", тоест хонорар за добре свършена работа. Но нима всички тези милиарди не отиват в джобовете на същите онези хора, които докараха световната икономика до ръба на катастрофата?


Без поуки от кризата

Впрочем бонусите са само част от паричния поток, който се стича към служителите от финансовия бранш.
Ето какво казва Дейвид Байм, професор по икономическа етика в Колумбийския университет: "Това, което разбрахме при тази криза, е, че бонусите са нецелесъобразни. Нека не се заблуждаваме - това са просто много пари, обещани на определени хора."
Може би ще се намери начин да се регулира изплащането на допълнителни поощрения. Но тогава браншът ще открие други пътища за раздаването на огромни суми, убеден е проф. Байм.
"За правителствата е трудно да регулира заплащането в един икономически бранш. Освен това правителствата по правило не взимат най-добрите икономически решения. Така че всяка политическа намеса в банковия бизнес крие рискове", отбелязва той.
Ножицата се разтваря все по-широко
Самите банкери изглежда живеят в някакъв друг свят. Дали са гузни? Ни най-малко, казва Байм, който е работил по-рано във финансовия бранш.
Междувременно става все по-очевидно, че бездната между американското население и финансовите елити става все по-дълбока. Байм споделя това мнение, но същевременно отбелязва, че тук е налице и един стар проблем.
"Хората с високо образование или с някакъв особен талант получават толкова големи пари, че това изглежда нечестно на останалия свят. Хората са готови да простят, когато става дума за Тайгър Удс, за футболисти или кинозвезди.
Кризата просто привлече вниманието към нещо, което е съществувало и по-рано, но хората не го забелязваха или просто не им пукаше."
Източник: "Дойче веле"
Снимки: ЕПА/БГНЕС,
www.example.com/file9.html

Истината за банкнотите,златото и други платежни инструменти!



От какво печелят банките?
Георги Костадинов - експерт и консултант по банковите въпроси

Банките, ако ги разглеждаме като банки, трябва да се занимават само със съхранението на парите на клиентите си и даване на заеми. Друга област е обмяната на валута и преводите на пари.

Нека разгледаме как са се появили банките.

Думата банка произлиза от думата маса или чин. Първите "банки" са били златарите. Тъй като те са работили с голямо количество злато, имали са "сейфове" или "каси" с необходимата охрана и т.н.
Златарите осъзнали, че могат да предложат на хората да съхраняват тяхното злато (пари) срещу някаква "скромна сума". По същата причина някои от съвременните банки събират такса за поддръжка на банкова сметка.
Срещу златото хората получавали разписка за съхраненото количество злато. Тъй като разписката често била "на преносителя", хората започнали да разменят разписките. Златото се съхранявало при златаря и само малка част от хората изисквали изплащането на разписките. Така се появили първите книжни пари (златни сертификати).
Скоро някои златари осъзнали, че само около 10 % от златото се изисквало и решили да започнат да дават злато на заем (кредит), за което взимали лихва. За да могат да дадат повече злато назаем, златарите спрели да взимат пари за съхранение и започнали да изплащат ниска лихва на всеки, който е оставил златото си на съхранение (депозит).
Ако направим проста сметка, срещу 10 грама депозирано злато златарят е можел да даде 10 грама злато. Ако приемем, че лихвата за депозит е 5%/година, а лихвата за заем е 10%/ година, сметката става следната:

• Златарят получава 10 грама злато + 1 грам лихва.
• Депозиралият 10 грама получава 10 грама + 0.50 грама лихва.
Печалбата на златаря е 0.50 грама. Забележете, че златарят не дава собствено злато назаем, т.е. печалбата е безкрайно голяма, т.к. няма вложено злато от страна на златаря.
Но окото на алчността е бездънно. Златарите скоро решили да раздават назаем не самото злато, а разписка за него, която може да се размени за злато. Отново само 10% от разписките били разменяни за злато.
Ако отново направим проста сметка, срещу 10 грама депозирано злато златарят е можел да даде 10 x 10 = 100 грама злато!!! Това е повече от количеството злато, което златарят има, но златарят дава разписка без покритие и от златото най-вероятно е можело да бъде потърсено само около 10%. Така златарят "създава" злато от нищото. Ако приемем, че лихвата за депозит е 5%/година, а лихвата за заем е 10%/година, сметката става следната.
• Златарят получава 100 грама злато + 10 грама лихва.
• Депозиралият 10 грама получава 10 грама + 0.50 грама лихва.
100-те грама злато, които златарят получава, най-вероятно са се получавали отново в разписки, така че печалбата е "само" 9.50 грама!!! Тази печалба отново е безкрайно голяма, т.к. няма вложено злато от страна на златаря.
Тази система с разписки обаче има един голям недостатък. Тъй като има голям брой "раздадени" разписки без покритие, златарят може да осребри (озлати :) само 10% от разписките. Ако 10% от разписките бъдат осребрени и някой поиска да осребри разписка, той не би могъл да направи това, вследствие на което "мълвата", че златарят не може да осребри разписките, се разпространява и стойността на разписките спада до нула. Този процес се нарича bank run.
Съвременните банки работят по подобен, но леко различен начин, за да избегнат последния недостатък.
След 1960 - 1970 година почти няма валута, която е гарантирана със злато или сребро. Тези валути се наричат fiat currency. Щатският долар е една от последните валути, която е можела да бъде разменена за злато.
Съвременните банки винаги членуват в организация, която има Централна банка. Много често в тази организация членуват абсолютно всички банки в дадена държава и Централната банка е Национална банка. Така е в САЩ, където централната банка е Федералният резерв. Не е така обаче в Еврозоната на Европейския съюз, където Централната банка е една за цялата Еврозона - ECB (Европейската централна банка).
Банковата система с Централна банка се нарича банкова система с частичен резерв .
Да разгледаме как действа системата с Централна банка.
Когато човек открие депозит, банката взима парите му и изплаща лихва. 10% от парите от депозита обаче банката депозира в Централната банка под формата на гаранция или осигуровка. При изтичане/закриване на депозита банката взима тези 10% гаранция от Централната банка.
Когато банката отпусне кредит на някой свой клиент, банката отново депозира 10% от своите собствени пари в Централната банка. Т.е. банката например отпуска 100 лв. заем и депозира (още) 10 лв. в Централната банка.
Нека сега направим сметка какво печели банката, ако отпусне кредит с пари, депозирани от друг клиент. Нека приемем, че лихвата за депозит е 4%/година, а лихвата за кредит е 14%/година, а периодът на кредита е 1 година.
1. Клиент А депозира 1000 лв.
o Банката получава 1000 лв., депозира 10% в Централната банка.
o Освен собствения си капитал банката има на разположение още 900 лв.
2. Банката отпуска кредит на Клиент Б от 1000 лв. Банката депозира още 10% в Централната банка.
o Банката има разход 1000 + 100 лв. = 1100 лв.
o Банката има на разположение 900 лв. от Клиент А.
o Това означава, че банката е използвала 200 лв. собствен капитал.
3. След 1 година Клиент Б връща на банката 1000 лв. + 140 лв. лихва. Банката изтегля гаранцията от 100 лв. от Централната банка.
4. Банката изплаща депозита на Клиент А заедно с полагаемата му лихва - 1000 лв. + 40 лв. лихва. Банката изтегля гаранцията от 100 лв. от Централната банка.
При всички описани транзакции банката използва само 200 лв. собствен капитал.
Печалбата на банката е 140 - 40 = 100 лв.
Така показахме, че банката има 50% печалба. Банката, разбира се, събира и много други такси, но те нямат връзка с Централната банка.
Някои икономисти обаче разглеждат парите, депозирани в Централната банка, като замразени пари, които не са част от разходите на банката. Пресметната по този начин, печалбата е доста повече и е приблизително 100%.
Какво обаче би се получило, ако хората, депозирали пари, внезапно решат да изтеглят парите си? В този случай парите в банката свършват, но от Централната банка "докарват" пари и ситуацията бива "спасена". Тъй като гаранционният депозит е 10%, това значи, че само 10% от банките в съответната държава (организация на банки) могат да бъдат "спасени". След това Централната банка остава също без пари, следва фалит не на една, а на много банки. Технически точно това се случи в България през деветдесетте години на миналия век.


Списание "Имот днес Варна"