петък, 12 март 2010 г.

Истината за банкнотите,златото и други платежни инструменти!



От какво печелят банките?
Георги Костадинов - експерт и консултант по банковите въпроси

Банките, ако ги разглеждаме като банки, трябва да се занимават само със съхранението на парите на клиентите си и даване на заеми. Друга област е обмяната на валута и преводите на пари.

Нека разгледаме как са се появили банките.

Думата банка произлиза от думата маса или чин. Първите "банки" са били златарите. Тъй като те са работили с голямо количество злато, имали са "сейфове" или "каси" с необходимата охрана и т.н.
Златарите осъзнали, че могат да предложат на хората да съхраняват тяхното злато (пари) срещу някаква "скромна сума". По същата причина някои от съвременните банки събират такса за поддръжка на банкова сметка.
Срещу златото хората получавали разписка за съхраненото количество злато. Тъй като разписката често била "на преносителя", хората започнали да разменят разписките. Златото се съхранявало при златаря и само малка част от хората изисквали изплащането на разписките. Така се появили първите книжни пари (златни сертификати).
Скоро някои златари осъзнали, че само около 10 % от златото се изисквало и решили да започнат да дават злато на заем (кредит), за което взимали лихва. За да могат да дадат повече злато назаем, златарите спрели да взимат пари за съхранение и започнали да изплащат ниска лихва на всеки, който е оставил златото си на съхранение (депозит).
Ако направим проста сметка, срещу 10 грама депозирано злато златарят е можел да даде 10 грама злато. Ако приемем, че лихвата за депозит е 5%/година, а лихвата за заем е 10%/ година, сметката става следната:

• Златарят получава 10 грама злато + 1 грам лихва.
• Депозиралият 10 грама получава 10 грама + 0.50 грама лихва.
Печалбата на златаря е 0.50 грама. Забележете, че златарят не дава собствено злато назаем, т.е. печалбата е безкрайно голяма, т.к. няма вложено злато от страна на златаря.
Но окото на алчността е бездънно. Златарите скоро решили да раздават назаем не самото злато, а разписка за него, която може да се размени за злато. Отново само 10% от разписките били разменяни за злато.
Ако отново направим проста сметка, срещу 10 грама депозирано злато златарят е можел да даде 10 x 10 = 100 грама злато!!! Това е повече от количеството злато, което златарят има, но златарят дава разписка без покритие и от златото най-вероятно е можело да бъде потърсено само около 10%. Така златарят "създава" злато от нищото. Ако приемем, че лихвата за депозит е 5%/година, а лихвата за заем е 10%/година, сметката става следната.
• Златарят получава 100 грама злато + 10 грама лихва.
• Депозиралият 10 грама получава 10 грама + 0.50 грама лихва.
100-те грама злато, които златарят получава, най-вероятно са се получавали отново в разписки, така че печалбата е "само" 9.50 грама!!! Тази печалба отново е безкрайно голяма, т.к. няма вложено злато от страна на златаря.
Тази система с разписки обаче има един голям недостатък. Тъй като има голям брой "раздадени" разписки без покритие, златарят може да осребри (озлати :) само 10% от разписките. Ако 10% от разписките бъдат осребрени и някой поиска да осребри разписка, той не би могъл да направи това, вследствие на което "мълвата", че златарят не може да осребри разписките, се разпространява и стойността на разписките спада до нула. Този процес се нарича bank run.
Съвременните банки работят по подобен, но леко различен начин, за да избегнат последния недостатък.
След 1960 - 1970 година почти няма валута, която е гарантирана със злато или сребро. Тези валути се наричат fiat currency. Щатският долар е една от последните валути, която е можела да бъде разменена за злато.
Съвременните банки винаги членуват в организация, която има Централна банка. Много често в тази организация членуват абсолютно всички банки в дадена държава и Централната банка е Национална банка. Така е в САЩ, където централната банка е Федералният резерв. Не е така обаче в Еврозоната на Европейския съюз, където Централната банка е една за цялата Еврозона - ECB (Европейската централна банка).
Банковата система с Централна банка се нарича банкова система с частичен резерв .
Да разгледаме как действа системата с Централна банка.
Когато човек открие депозит, банката взима парите му и изплаща лихва. 10% от парите от депозита обаче банката депозира в Централната банка под формата на гаранция или осигуровка. При изтичане/закриване на депозита банката взима тези 10% гаранция от Централната банка.
Когато банката отпусне кредит на някой свой клиент, банката отново депозира 10% от своите собствени пари в Централната банка. Т.е. банката например отпуска 100 лв. заем и депозира (още) 10 лв. в Централната банка.
Нека сега направим сметка какво печели банката, ако отпусне кредит с пари, депозирани от друг клиент. Нека приемем, че лихвата за депозит е 4%/година, а лихвата за кредит е 14%/година, а периодът на кредита е 1 година.
1. Клиент А депозира 1000 лв.
o Банката получава 1000 лв., депозира 10% в Централната банка.
o Освен собствения си капитал банката има на разположение още 900 лв.
2. Банката отпуска кредит на Клиент Б от 1000 лв. Банката депозира още 10% в Централната банка.
o Банката има разход 1000 + 100 лв. = 1100 лв.
o Банката има на разположение 900 лв. от Клиент А.
o Това означава, че банката е използвала 200 лв. собствен капитал.
3. След 1 година Клиент Б връща на банката 1000 лв. + 140 лв. лихва. Банката изтегля гаранцията от 100 лв. от Централната банка.
4. Банката изплаща депозита на Клиент А заедно с полагаемата му лихва - 1000 лв. + 40 лв. лихва. Банката изтегля гаранцията от 100 лв. от Централната банка.
При всички описани транзакции банката използва само 200 лв. собствен капитал.
Печалбата на банката е 140 - 40 = 100 лв.
Така показахме, че банката има 50% печалба. Банката, разбира се, събира и много други такси, но те нямат връзка с Централната банка.
Някои икономисти обаче разглеждат парите, депозирани в Централната банка, като замразени пари, които не са част от разходите на банката. Пресметната по този начин, печалбата е доста повече и е приблизително 100%.
Какво обаче би се получило, ако хората, депозирали пари, внезапно решат да изтеглят парите си? В този случай парите в банката свършват, но от Централната банка "докарват" пари и ситуацията бива "спасена". Тъй като гаранционният депозит е 10%, това значи, че само 10% от банките в съответната държава (организация на банки) могат да бъдат "спасени". След това Централната банка остава също без пари, следва фалит не на една, а на много банки. Технически точно това се случи в България през деветдесетте години на миналия век.


Списание "Имот днес Варна"